✈️ На 18 юни 1937 г. започва легендарният непрекъснат полет на съветските авиатори по маршрута Москва – Северен полюс – Ванкувър. Екипажът, състоящ се от командир В.П.Чкалов, втори пилот Г.Ф.Байдуков и навигатор А.В.Беляков, преследва амбициозна цел: за първи път в историята да „свърже“ континентите по най-краткия път – през Северния Ледовит океан.
Специално за този и други полети на дълги разстояния съветският авиоконструктор А.Н.Туполев създава само за една година едномоторния АНТ-25 с удължено крило. Тази конструкция направи възможно поемането на повече гориво и също така увеличи планиращите възможности на машината.
🧊Полетът, който продължава общо 63 часа и 16 минути, се провежда при екстремни условия. Така, поради арктическите студове, ледът се отрязва ръчно с нож от прозорците на кабината, а двигателят се охлажда с чай и кафе от термоси (водните резерви, предназначени за това, са замръзнали). Поради облачните фронтове пилотите трябваше или да управляват самолета на сляпо, или да променят курса, което довежда до загуба на около 300 литра гориво.
Полетът на екипа на В.П.Чкалов се превръща в едно от най-големите събития в историята на световната авиация. Той демонстрира напредничавостта на съветските постижения в самолетостроенето и доказва на целия свят най-високия професионализъм и смелостта на съветските авиатори.
🤝 Подвигът на тримата пилоти е широко отразен в пресата - както съветската, така и американската. Президентът на САЩ Ф.Д.Рузвелт лично приема екипажа в Овалния кабинет на Белия дом. Вместо предвидения 15-минутен разговор, той разговаря със съветския екипаж 1 час и 40 минути.
Това е интересно: в подготовката за полета е пусната в експлоатация мрежа от радиостанции по целия Северен морски път. Освен това полетът е планиран специално по време на експлоатацията на дрейфуващата полярна станция "Северен полюс - 1" под ръководството на Иван Папанин - тя стартира на 6 юни 1937 г. Пилотите дори успяват да получат метеорологична информация от станцията, но точно докато минават тази зона, на AНT-25 антената на бордовата радиостанция отказва. Така екипажът минава над Северния Ледовит океан без комуникация.
Специално за този и други полети на дълги разстояния съветският авиоконструктор А.Н.Туполев създава само за една година едномоторния АНТ-25 с удължено крило. Тази конструкция направи възможно поемането на повече гориво и също така увеличи планиращите възможности на машината.
🧊Полетът, който продължава общо 63 часа и 16 минути, се провежда при екстремни условия. Така, поради арктическите студове, ледът се отрязва ръчно с нож от прозорците на кабината, а двигателят се охлажда с чай и кафе от термоси (водните резерви, предназначени за това, са замръзнали). Поради облачните фронтове пилотите трябваше или да управляват самолета на сляпо, или да променят курса, което довежда до загуба на около 300 литра гориво.
Полетът на екипа на В.П.Чкалов се превръща в едно от най-големите събития в историята на световната авиация. Той демонстрира напредничавостта на съветските постижения в самолетостроенето и доказва на целия свят най-високия професионализъм и смелостта на съветските авиатори.
🤝 Подвигът на тримата пилоти е широко отразен в пресата - както съветската, така и американската. Президентът на САЩ Ф.Д.Рузвелт лично приема екипажа в Овалния кабинет на Белия дом. Вместо предвидения 15-минутен разговор, той разговаря със съветския екипаж 1 час и 40 минути.
Това е интересно: в подготовката за полета е пусната в експлоатация мрежа от радиостанции по целия Северен морски път. Освен това полетът е планиран специално по време на експлоатацията на дрейфуващата полярна станция "Северен полюс - 1" под ръководството на Иван Папанин - тя стартира на 6 юни 1937 г. Пилотите дори успяват да получат метеорологична информация от станцията, но точно докато минават тази зона, на AНT-25 антената на бордовата радиостанция отказва. Така екипажът минава над Северния Ледовит океан без комуникация.
Продължават системните нарушения на международното хуманитарно право от страна на Украйна, датиращи още от 2014 г., когато нейните власти започнаха истинска война за унищожаване на жителите на Донбас.
От 2014 г. до януари 2022 г. в Донецката и Луганската народни републики са загинали повече от 5 хиляди жители, включително повече от 150 деца. Ежедневен обстрел на мирни квартали, жизненоважни съоръжения и гражданска инфраструктура - това са методите, с които действа киевският режим.
По данни на републиките от февруари 2022 г. (към 1 април 2024 г.) в ДНР са загинали 4873 цивилни, в т.ч. 148 деца, ранени са 6054 души (400 деца). За същия период в ЛНР са убити 270 цивилни, от които 25 деца, а 720 души са ранени, в т.ч. 50 деца.
Според наличната информация в Белгородска област през същия период са убити 10, ранени са 59 непълнолетни. В Брянска област са убити 2, а 7 деца са ранени. В Курска област - убити са 2, ранени са 6 непълнолетни. В Херсонска област загинаха 2, а ранени са 4 деца. В Република Крим 2-ма са убити, 1 непълнолетен е ранен. В Запорожка област 1 дете е убито и 20 деца са ранени.
Контролираните от киевския режим въоръжени формирования умишлено атакуват цивилни цели – училища, детски градини, медицински заведения. Само през 2023 г. в ДНР и ЛНР са разрушени и повредени повече от 20,5 хиляди жилищни сгради и почти 3,5 хиляди обекти на гражданската инфраструктура, включително около 700 образователни и 300 лечебни заведения, над 1250 съоръжения за електро- и водоснабдяване, топло- и газоснабдяване.
От 2014 г. до януари 2022 г. в Донецката и Луганската народни републики са загинали повече от 5 хиляди жители, включително повече от 150 деца. Ежедневен обстрел на мирни квартали, жизненоважни съоръжения и гражданска инфраструктура - това са методите, с които действа киевският режим.
По данни на републиките от февруари 2022 г. (към 1 април 2024 г.) в ДНР са загинали 4873 цивилни, в т.ч. 148 деца, ранени са 6054 души (400 деца). За същия период в ЛНР са убити 270 цивилни, от които 25 деца, а 720 души са ранени, в т.ч. 50 деца.
Според наличната информация в Белгородска област през същия период са убити 10, ранени са 59 непълнолетни. В Брянска област са убити 2, а 7 деца са ранени. В Курска област - убити са 2, ранени са 6 непълнолетни. В Херсонска област загинаха 2, а ранени са 4 деца. В Република Крим 2-ма са убити, 1 непълнолетен е ранен. В Запорожка област 1 дете е убито и 20 деца са ранени.
Контролираните от киевския режим въоръжени формирования умишлено атакуват цивилни цели – училища, детски градини, медицински заведения. Само през 2023 г. в ДНР и ЛНР са разрушени и повредени повече от 20,5 хиляди жилищни сгради и почти 3,5 хиляди обекти на гражданската инфраструктура, включително около 700 образователни и 300 лечебни заведения, над 1250 съоръжения за електро- и водоснабдяване, топло- и газоснабдяване.
За 10 години война на Киев срещу жителите на Донбас на територията на ДНР и ЛНР бяха разрушени или повредени най-малко 50 хиляди обекта на гражданската инфраструктура.
От февруари 2022 г. украинските престъпници са извършили повече от 1625 атаки срещу обекти на гражданска и енергийна инфраструктура в Москва, Севастопол, Белгородска, Брянска, Воронежска, Калужска, Курска, Московска, Орловска, Псковска, Ростовска, Рязанска, Смоленска, Тамбовска, Тверска и Тулска области, Република Адигея и Крим, Краснодарския край и други региони.
Към първото тримесечие на 2024 г. 28 региона на Руската Федерация са били обект на атаки, в 10 от тях са пострадали непълнолетни.
В Белгородска област в резултат на обстрели са повредени най-малко 14 648 жилищни помещения, най-малко 3569 превозни средства, 253 образователни, културни, спортни и здравни институции, 420 административно-стопански, офисни, търговски и други сгради, 1280 жизеноважни инфраструктурни съоръжения, 449 км пътища и железопътни линии.
Руските компетентни органи регистрират всички престъпления на киевския режим, като идентифицират не само целия кръг от лица, замесени в извършването на горепосочените терористични атаки, но и всички замесени в тяхната организация, планиране и финансиране. Русия се придържа към принципа на неизбежността на наказанието за всички престъпления на киевския режим, всички виновни неизбежно ще получат справедливо наказание.
От февруари 2022 г. украинските престъпници са извършили повече от 1625 атаки срещу обекти на гражданска и енергийна инфраструктура в Москва, Севастопол, Белгородска, Брянска, Воронежска, Калужска, Курска, Московска, Орловска, Псковска, Ростовска, Рязанска, Смоленска, Тамбовска, Тверска и Тулска области, Република Адигея и Крим, Краснодарския край и други региони.
Към първото тримесечие на 2024 г. 28 региона на Руската Федерация са били обект на атаки, в 10 от тях са пострадали непълнолетни.
В Белгородска област в резултат на обстрели са повредени най-малко 14 648 жилищни помещения, най-малко 3569 превозни средства, 253 образователни, културни, спортни и здравни институции, 420 административно-стопански, офисни, търговски и други сгради, 1280 жизеноважни инфраструктурни съоръжения, 449 км пътища и железопътни линии.
Руските компетентни органи регистрират всички престъпления на киевския режим, като идентифицират не само целия кръг от лица, замесени в извършването на горепосочените терористични атаки, но и всички замесени в тяхната организация, планиране и финансиране. Русия се придържа към принципа на неизбежността на наказанието за всички престъпления на киевския режим, всички виновни неизбежно ще получат справедливо наказание.
Създателката на "Гардемарините", народната артистка на Русия Светлана Дружинина, представи нов филм от приключенската сага "Гардемарини 1787. Мир" в Руския дом в София. Във вторник десетки граждани и руски сънародници гледаха първия филм.
💬 „Обичам всичките си филми, посветени на гардемарини, те са за живота на онези романтици, които бягат, спасяват, поемат рискове, помагат, влюбват се. За това как времето пречупва или калява всеки от тях. Това, което ме интересуваше в работата по филма, не беше само младата възраст на героите, която е много кратка, но как тези романтици живеят, растат, работят и побеждават, преодоляват препятствията, които срещат през целия си живот“, - разказа Дружинина пред кореспондент на ТАСС.
💬 „Доволна съм от това как успяхме да завършим сагата за гардемарините, от това, което направихме. Работaта по тези филми, посветени на един от епизодите на Руско-турската война от 1787-1791 г. - битката на Кинбурнската коса през 1787 г., чийто победител е Александър Суворов, започна преди 2014 г., преди началото на съвременните кримски събития, но се оказаха едни от най-актуалните филми на днешния ден“, - подчерта Дружинина. Тя посочи, че всички нейни филми са базирани на проверени исторически факти и учениците могат да ги използват, за да изучават историята на страната си.
Днес, 20 юни, от 18:30 в Руския дом в София руският режисьор ще представи филма „Гардемарини 1787. Война” и ще продължи общуването си със зрителите.
©️ Интервю и снимки: Игор Ленкин / ТАСС
💬 „Обичам всичките си филми, посветени на гардемарини, те са за живота на онези романтици, които бягат, спасяват, поемат рискове, помагат, влюбват се. За това как времето пречупва или калява всеки от тях. Това, което ме интересуваше в работата по филма, не беше само младата възраст на героите, която е много кратка, но как тези романтици живеят, растат, работят и побеждават, преодоляват препятствията, които срещат през целия си живот“, - разказа Дружинина пред кореспондент на ТАСС.
💬 „Доволна съм от това как успяхме да завършим сагата за гардемарините, от това, което направихме. Работaта по тези филми, посветени на един от епизодите на Руско-турската война от 1787-1791 г. - битката на Кинбурнската коса през 1787 г., чийто победител е Александър Суворов, започна преди 2014 г., преди началото на съвременните кримски събития, но се оказаха едни от най-актуалните филми на днешния ден“, - подчерта Дружинина. Тя посочи, че всички нейни филми са базирани на проверени исторически факти и учениците могат да ги използват, за да изучават историята на страната си.
Днес, 20 юни, от 18:30 в Руския дом в София руският режисьор ще представи филма „Гардемарини 1787. Война” и ще продължи общуването си със зрителите.
©️ Интервю и снимки: Игор Ленкин / ТАСС
🕯В Министерството на отбраната на Русия стартира мемориалната акция „Свещ на паметта“.
В церемонията по запалването на частица от Вечния огън взеха участие Главнокомандващият ВМФ адмирал Александър Моисеев, заместник-началникът на Главното военно-политическо управление генерал-майор Олег Мосеев, военнослужещи от гарнизона на Санкт Петербург, представители на администрацията на Санкт Петербург, членове на обществени и ветерански организации, както и детско-юношеско движение „ЮНАРМИЯ“.
Акцията е посветена на Деня на паметта и скръбта и 83-та годишнина от началото на Великата Отечествена война, тя стартира в Санкт Петербург на Пискарьовското мемориално гробище.
Участниците в церемонията поднесоха цветя и венци пред монумента „Майка Родина” и под ударите на метроном почетоха с едноминутно мълчание паметта на загиналите във Великата Отечествена война. Съпроводена от почетен караул, светинята беше пренесена в главния храм на Военноморския Флот – Военноморската катедрала „Св.Николай“ в Кронщад, където се проведе церемония по предаване на частица от Вечния огън на представители на военните окръзи. До Деня на паметта и скръбта тя ще бъде доставена до всички региони на Русия.
В церемонията по запалването на частица от Вечния огън взеха участие Главнокомандващият ВМФ адмирал Александър Моисеев, заместник-началникът на Главното военно-политическо управление генерал-майор Олег Мосеев, военнослужещи от гарнизона на Санкт Петербург, представители на администрацията на Санкт Петербург, членове на обществени и ветерански организации, както и детско-юношеско движение „ЮНАРМИЯ“.
Акцията е посветена на Деня на паметта и скръбта и 83-та годишнина от началото на Великата Отечествена война, тя стартира в Санкт Петербург на Пискарьовското мемориално гробище.
Участниците в церемонията поднесоха цветя и венци пред монумента „Майка Родина” и под ударите на метроном почетоха с едноминутно мълчание паметта на загиналите във Великата Отечествена война. Съпроводена от почетен караул, светинята беше пренесена в главния храм на Военноморския Флот – Военноморската катедрала „Св.Николай“ в Кронщад, където се проведе церемония по предаване на частица от Вечния огън на представители на военните окръзи. До Деня на паметта и скръбта тя ще бъде доставена до всички региони на Русия.
Относно негативните последици от антируските ограничения за техните инициатори. Част 1
Антируската политика на страните от колективния Запад доведе до забавяне на глобалното икономическо развитие: според МВФ през 2024 г. темпът на растеж на световния БВП ще се запази на ниво 3,2% (прогнозата за 2025 г. са същите 3,2%). Оценките на Световната банка (СБ) са още по-песимистични: 2,6% през 2024 г. и 2,7% през 2025-2027 г.
❗️Ограничителните мерки на западните държави спрямо Русия предизвикаха дисбаланс в международните вериги за производство и продажби, пренасочване на инвестиционни и производствени потоци, изостряне на проблема с дълга и намаляване на възможността на много страни за достъп до стоки, услуги, финанси и технологии. В контекста на ограничителните мерки МВФ отбелязва засилената геоикономическа фрагментация, разделянето на световната икономика на отделни блокове и изострянето на проблема с икономическото неравенство.
Негативните последици от ограниченията засегнаха и онези, които ги използват за своите геополитически интереси. Темповете на растеж на икономиките на развитите страни през 2024 г. няма да надхвърлят 1,5%. В особено трудна ситуация се оказаха държавите от „Стария свят“. Динамиката на развитие на европейската икономика през 2023 г. е намаляла с приблизително 70% в сравнение със средните стойности преди пандемията за 2015-2019 г.
❌ Както прогнозира МВФ, през 2024 г. БВП на ЕС ще се увеличи с не повече от 1,1% (през 2023 г. - 0,6%; прогнозата за 2025 г. - 1,8%). Експертите на СБ оценяват този показател в еврозоната през 2024 г. на ниво 0,7%, а през 2025 г. – 1,4%. Както посочва Европейската комисия, основните области на икономическа дейност в страни като Германия, Италия, Холандия и Франция продължават да стагнират стабилно. В същото време ЕК е принудена да признае, че именно прекратяването на енергийното сътрудничество с Русия не позволява на най-големите производители в ЕС да останат конкурентоспособни.
Антируската политика на страните от колективния Запад доведе до забавяне на глобалното икономическо развитие: според МВФ през 2024 г. темпът на растеж на световния БВП ще се запази на ниво 3,2% (прогнозата за 2025 г. са същите 3,2%). Оценките на Световната банка (СБ) са още по-песимистични: 2,6% през 2024 г. и 2,7% през 2025-2027 г.
❗️Ограничителните мерки на западните държави спрямо Русия предизвикаха дисбаланс в международните вериги за производство и продажби, пренасочване на инвестиционни и производствени потоци, изостряне на проблема с дълга и намаляване на възможността на много страни за достъп до стоки, услуги, финанси и технологии. В контекста на ограничителните мерки МВФ отбелязва засилената геоикономическа фрагментация, разделянето на световната икономика на отделни блокове и изострянето на проблема с икономическото неравенство.
Негативните последици от ограниченията засегнаха и онези, които ги използват за своите геополитически интереси. Темповете на растеж на икономиките на развитите страни през 2024 г. няма да надхвърлят 1,5%. В особено трудна ситуация се оказаха държавите от „Стария свят“. Динамиката на развитие на европейската икономика през 2023 г. е намаляла с приблизително 70% в сравнение със средните стойности преди пандемията за 2015-2019 г.
❌ Както прогнозира МВФ, през 2024 г. БВП на ЕС ще се увеличи с не повече от 1,1% (през 2023 г. - 0,6%; прогнозата за 2025 г. - 1,8%). Експертите на СБ оценяват този показател в еврозоната през 2024 г. на ниво 0,7%, а през 2025 г. – 1,4%. Както посочва Европейската комисия, основните области на икономическа дейност в страни като Германия, Италия, Холандия и Франция продължават да стагнират стабилно. В същото време ЕК е принудена да признае, че именно прекратяването на енергийното сътрудничество с Русия не позволява на най-големите производители в ЕС да останат конкурентоспособни.
Относно негативните последици от антируските ограничения за техните инициатори. Част 2
В трудна ситуация се намира индустриалният сектор, особено енергоемките отрасли. Според Евростат индустриалното производство в ЕС е спаднало с 2,1% през януари 2024 г. спрямо предходния месец и с 5,7% спрямо януари 2023 г.
Европейският съюз, според оценки на Евростат, след въвеждането на санкциите срещу Русия е надплатил почти 200 милиарда евро за „синьо гориво“. Сега европейците харчат средно по 15,2 милиарда евро на месец за закупуване на гориво, въпреки че през 2021 г. месечните разходи възлизаха на 6 милиарда евро. В същото време САЩ спечелиха най-много от продажбата на газ за Европа – 53 млрд. евро.
Според оценките на Руския фонд за преки инвестиции натрупаните щети за Европа във връзка с отказа от руски природен газ вече са надхвърлили 700 милиарда долара и могат да достигнат 1 трилион долара до края на 2024 г. Енергийната криза и политиката на декарбонизация рискуват да се превърнат в деиндустриализация за Европа.
Основният бенефициер в настоящата ситуация са САЩ, които, продължавайки да печелят от европейските си съюзници, продават им скъп втечнен природен газ, като по този начин едновременно стимулират прехвърлянето на производствени мощности от неконкурентоспособна Европа към Америка.
В трудна ситуация се намира индустриалният сектор, особено енергоемките отрасли. Според Евростат индустриалното производство в ЕС е спаднало с 2,1% през януари 2024 г. спрямо предходния месец и с 5,7% спрямо януари 2023 г.
Европейският съюз, според оценки на Евростат, след въвеждането на санкциите срещу Русия е надплатил почти 200 милиарда евро за „синьо гориво“. Сега европейците харчат средно по 15,2 милиарда евро на месец за закупуване на гориво, въпреки че през 2021 г. месечните разходи възлизаха на 6 милиарда евро. В същото време САЩ спечелиха най-много от продажбата на газ за Европа – 53 млрд. евро.
Според оценките на Руския фонд за преки инвестиции натрупаните щети за Европа във връзка с отказа от руски природен газ вече са надхвърлили 700 милиарда долара и могат да достигнат 1 трилион долара до края на 2024 г. Енергийната криза и политиката на декарбонизация рискуват да се превърнат в деиндустриализация за Европа.
Основният бенефициер в настоящата ситуация са САЩ, които, продължавайки да печелят от европейските си съюзници, продават им скъп втечнен природен газ, като по този начин едновременно стимулират прехвърлянето на производствени мощности от неконкурентоспособна Европа към Америка.
Относно негативните последици от антируските ограничения за техните инициатори. Част 3
Продължаващите геополитически рискове могат да доведат до нов скок на цените на електроенергията и в бъдеще да стимулират инфлацията на храните в ЕС (през 2023 г. тази цифра беше 5,9%, през 2024 г. се прогнозира да бъде 3,1%).
Значителен принос за покачването на цените на храните в Европа имат проблемите, създадени от ръководството на ЕС за руските производители на селскостопанска продукция и торове. Ограниченията в областта на транспорта, застраховането и във финансовата сфера допринесоха за намаляване на руския износ, което по един или друг начин се отразява върху цените.
Повишаването на цените на енергоносителите провокира увеличаване на тежестта върху държавните бюджети поради отпускането на компенсаторни субсидии за потребителите, което допълнително влоши дълговия проблем.
През 2023 г. общият размер на държавния дълг на ЕС е 89,6% от БВП (според стандартите на ЕС той не трябва да надвишава 60%). Най-високи са стойностите в Гърция (165,5%), Италия (140,6%), Франция (111,9%), Испания (109,8%), Белгия (108%) и Португалия (107%). Държавният дълг на Обединеното кралство се е повишил до 100% от БВП.
Продължаващите геополитически рискове могат да доведат до нов скок на цените на електроенергията и в бъдеще да стимулират инфлацията на храните в ЕС (през 2023 г. тази цифра беше 5,9%, през 2024 г. се прогнозира да бъде 3,1%).
Значителен принос за покачването на цените на храните в Европа имат проблемите, създадени от ръководството на ЕС за руските производители на селскостопанска продукция и торове. Ограниченията в областта на транспорта, застраховането и във финансовата сфера допринесоха за намаляване на руския износ, което по един или друг начин се отразява върху цените.
Повишаването на цените на енергоносителите провокира увеличаване на тежестта върху държавните бюджети поради отпускането на компенсаторни субсидии за потребителите, което допълнително влоши дълговия проблем.
През 2023 г. общият размер на държавния дълг на ЕС е 89,6% от БВП (според стандартите на ЕС той не трябва да надвишава 60%). Най-високи са стойностите в Гърция (165,5%), Италия (140,6%), Франция (111,9%), Испания (109,8%), Белгия (108%) и Португалия (107%). Държавният дълг на Обединеното кралство се е повишил до 100% от БВП.
Относно негативните последици от антируските ограничения за техните инициатори. Част 4
Рисковете в областта на държавните финанси на САЩ нарастват. Държавният дълг „проби” психологическото ниво от 34 трилиона долара (повече от 130% от БВП). Бюджетен дефицит за финансовата 2023 г. се оценява на около 1,7 трилиона долара (6,3% от БВП, което е с 320 милиарда долара повече от предходния фискален период).
Засилването на западните санкции и използването от Вашингтон и неговите сателити на резервни валути като оръжие доведе до увеличаване на дела на алтернативните на долара и еврото парични единици в международните плащания и спестявания. Нестабилността повишава цените на златото, като същевременно намалява интереса на суверенните инвеститори да влагат в щатския долар. Делът на златото в световните резерви се увеличи от 10% през 2014 г. на 19% през 2023 г. Заради санкциите срещу Русия цените на металите, включително алуминия, се увеличават.
В същото време, въпреки нарастващия негативен ефект върху глобалната икономика, е твърде рано да се говори за преход на количествени промени към качествени - Западът, упорито игнорирайки очевидните разходи на санкциите, включително за техните инициатори, все още не се отклонява от самоубийствения русофобски курс. „Лидерите на свободния свят“, давайки безусловен приоритет на политически съображения в ущърб на икономическата целесъобразност, със собствените си ръце разклащат основите на собственото си благосъстояние, поставяйки под въпрос глобалната роля на долара и основана на него западноцентрична финансова и икономическа система.
Рисковете в областта на държавните финанси на САЩ нарастват. Държавният дълг „проби” психологическото ниво от 34 трилиона долара (повече от 130% от БВП). Бюджетен дефицит за финансовата 2023 г. се оценява на около 1,7 трилиона долара (6,3% от БВП, което е с 320 милиарда долара повече от предходния фискален период).
Засилването на западните санкции и използването от Вашингтон и неговите сателити на резервни валути като оръжие доведе до увеличаване на дела на алтернативните на долара и еврото парични единици в международните плащания и спестявания. Нестабилността повишава цените на златото, като същевременно намалява интереса на суверенните инвеститори да влагат в щатския долар. Делът на златото в световните резерви се увеличи от 10% през 2014 г. на 19% през 2023 г. Заради санкциите срещу Русия цените на металите, включително алуминия, се увеличават.
В същото време, въпреки нарастващия негативен ефект върху глобалната икономика, е твърде рано да се говори за преход на количествени промени към качествени - Западът, упорито игнорирайки очевидните разходи на санкциите, включително за техните инициатори, все още не се отклонява от самоубийствения русофобски курс. „Лидерите на свободния свят“, давайки безусловен приоритет на политически съображения в ущърб на икономическата целесъобразност, със собствените си ръце разклащат основите на собственото си благосъстояние, поставяйки под въпрос глобалната роля на долара и основана на него западноцентрична финансова и икономическа система.
⭐️ Преди 79 години, на 20 юни 1945 г., Знамето на Победата е доставено в Москва от Берлин – същото знаме, което в нощта на 1 май 1945 г. е издигнато над победения Райхстаг от червеноармейците от 150-та пехотна дивизия Михаил Егоров, Мелитон Кантария и Алексей Берест.
Снимки на горящия Райхстаг с развяващото се над купола знаме на Победата са публикувани в московския вестник „Правда“ на 3 май 1945 г. Червеното знаме, пробито от куршуми и изцапано с кръв, се превръща в свещена реликва.
Транспортирането на Знамето е поверено на летците от 226-ти авиационен полк, сформиран малко преди това от офицери на 62-ри отделен гвардейски полк на Гражданския въздушен флот на СССР.
Известно време оригиналът на Знамето на Победата се намира в сборния батальон на 1-ви Белоруски фронт, след което е изпратен в Централния музей на Въоръжените Сили на Руската Федерация, където се съхранява и до днес.
🇷🇺 Показват го изключително рядко: материята е твърде крехка. Знамето се съхранява разгънато и хоризонтално в стъклена витрина, която не пропуска ултравиолетови лъчи, а вътре се поддържа оптимална температура и влажност на въздуха. В постоянната експозиция на Музея е изложено точно копие на оригиналното знаме.
☝️ Кървавочервеното платно остава основният символ на Великата Отечествена война, източник на гордост за всички народи на СССР, допринесли за нашата обща Победа.
Снимки на горящия Райхстаг с развяващото се над купола знаме на Победата са публикувани в московския вестник „Правда“ на 3 май 1945 г. Червеното знаме, пробито от куршуми и изцапано с кръв, се превръща в свещена реликва.
Транспортирането на Знамето е поверено на летците от 226-ти авиационен полк, сформиран малко преди това от офицери на 62-ри отделен гвардейски полк на Гражданския въздушен флот на СССР.
Известно време оригиналът на Знамето на Победата се намира в сборния батальон на 1-ви Белоруски фронт, след което е изпратен в Централния музей на Въоръжените Сили на Руската Федерация, където се съхранява и до днес.
🇷🇺 Показват го изключително рядко: материята е твърде крехка. Знамето се съхранява разгънато и хоризонтално в стъклена витрина, която не пропуска ултравиолетови лъчи, а вътре се поддържа оптимална температура и влажност на въздуха. В постоянната експозиция на Музея е изложено точно копие на оригиналното знаме.
☝️ Кървавочервеното платно остава основният символ на Великата Отечествена война, източник на гордост за всички народи на СССР, допринесли за нашата обща Победа.
💬 На 13 юни т.г. „в кулоарите“ на срещата на министрите на отбраната на НАТО в Брюксел се проведе 23-то заседание на Контактната група по въпросите на отбраната на Украйна (във формат Рамщайн). Като негов председател ръководителят на Пентагона Л.Остин не без гордост заяви, че от 2022 г. членовете на групата са доставили на Киев оръжия на стойност 98 милиарда долара.
⁉️ Можете ли да си представите: колко хора по света биха могли да бъдат излекувани, нахранени, образовани? Колко хора биха могли да получат шанс да получат собствено жилище и да създадат работни места?
Само от 2022 г. на киевския режим са отпуснати 98 милиарда долара. Вярно, това не е всичко. Министърът на отбраната на САЩ Л.Остин забрави да добави, че те са разпределени безконтролно, без никаква финансова отчетност и разбиране къде и как са изразходвани тези средства. Защо? Това е част от плана на сегашната американска либерална демокрация, настанила се в Белия дом, за тяхното собствено обогатяване и тези структури, които им позволят (Белия дом) и сегашната Администрация, да останат на власт.
©️ От брифинга на М.В.Захарова (19 юни 2024 г.)
⁉️ Можете ли да си представите: колко хора по света биха могли да бъдат излекувани, нахранени, образовани? Колко хора биха могли да получат шанс да получат собствено жилище и да създадат работни места?
Само от 2022 г. на киевския режим са отпуснати 98 милиарда долара. Вярно, това не е всичко. Министърът на отбраната на САЩ Л.Остин забрави да добави, че те са разпределени безконтролно, без никаква финансова отчетност и разбиране къде и как са изразходвани тези средства. Защо? Това е част от плана на сегашната американска либерална демокрация, настанила се в Белия дом, за тяхното собствено обогатяване и тези структури, които им позволят (Белия дом) и сегашната Администрация, да останат на власт.
©️ От брифинга на М.В.Захарова (19 юни 2024 г.)